Рисуваш несъзнателно по душата ми, любими, харесва ми, защото виждам, че неусетно си превърнал сърцето ми в невероятен шедьовър. Продължавай, нека страха от болката ми да не те спира, превърни и тези сълзи в бои, с които мислиш да изрису...

Понякога е трудно за възприемане, но много често се оказва, че всъщност най-успкояващото нещо за страдащия човек е човешкото страдание. Колкото по-голяма е агонията на другите, толкова повече расте задоволството на онзи - отритнатия, гни...

Добре, този постинг не може да бъде написан по никакъв начин в меланхолично-депресарски дух, затова ако ме четете, защото ви харесва да изпитвате жал и състрадание, може да прехвърлите този и да забравите че някога е съществувал. Това, к...

Заставаш срещу мен, по пътя по който вървя, там някъде, където виждам светлината, препречваш и сякаш ми показваш, че искаш да се върна по старата горска пътека, по която толкова много време вървях. Но гората днес е сякаш някак си различн...

рой ме мъртва за пореден път, момче. Успя да ме убиеш поне на три пъти, рекорд, който никога досега не беше поставян. Чудя се дали се гордееш много с него. Всъщност въпроса е риторичен и крайно ясно е, че на теб не ти дреме и че всъщнос...

Мракът вече върви по петите ми, докато се разхождам самотна по главната улица на града и почти не се блъскам в едино от многобройните лица, които преминават същия път като моя, само че в обратна посока. Есенното небе беше някак си красив...

Улиците днес отново ще са мрачни и сиви, когато отворя вратата и напусна училището. Стъпките ми заглъхват незабелязани от никого по пустите коридори и когато отварям вратата, тъмата отново ме приема в своята прегръдка. Лампите и светлини...

Arcana - Autumnal
Absent presence
Embraced by silence

Катарзисът ... сякаш някак си свързан със времето, но само и единствено то не може да го причини. Нужни са обстоятелствата. Понякога препядствията или внезапната мъка трябва да ни споходят, за да усетим духовното пречистване някъде вътре...

Днес не ми пука. Не знам защо, не знам как, но се радвам, че е така. Отдъхвам си, сякаш почивам от носенето на това тежко бреме. Естествено, мисля си за теб, но болката е по-слаба, сякаш хората и хобито доста я разсейват. Знам какво си м...