Постинг
14.10.2009 09:23 -
Грозната гледка на извратената мечта
Понякога е трудно за възприемане, но много често се оказва, че всъщност най-успкояващото нещо за страдащия човек е човешкото страдание. Колкото по-голяма е агонията на другите, толкова повече расте задоволството на онзи - отритнатия, гниещ самотно индивид. И не говоря за случаи- изключения и психически отклонения - просто такъв е животът и така е устроена човешката душа, предполагам. Онези, на които обществото е сложило клеймо или ги е изолирало, вървят спокойно по улиците на градовете ви, техните погледи са хладни и безизразни, те никога няма да ви допуснат в своя свят от страх да не го разрушите. Много от тях носят своята собствена жестока Вселена някъде дълбоко вътре в себе си. В нея вие бивате наказвани за щастието си. За проявената волност. За чувството за хумор, което те не разбират. Обвинени сте, че имате приятели или повече от един любовник. И колкото и психарски да звучи, ставате герои на един ужасяващ психотрилър, в който вие сте жертвата заради това, което сте. Никакви изключения. Няма значение как сте се издигнали до това стъпало на стълбицата на живота. За разлагащите се душевно самотници по улицата картината на човешкото страдание е МЕЧТАНА, тъй като ... както споменахме по-рано, тя удовлетворява техните желания по ред причини.
Животът продължава въпреки всичко, което се случва или се е случило предполагам. Вятърът шиба силно лицето ми, докато вървя през тъмната сивота на студената улица, карайки ме да се превивам и влагам много усилия, за да успея да продължа пътя си напред, но той е възпрепядстван от множество непредвидени обстоятелства. Де да можеше за всички хора те да бъдат вятъра, а не нещо друго.
Бурканите на линейките и полицейските патрулки може да се чуят да отекват в далечината на мокрите улици, но бързо заглъхват и тази сиротна песен подемат клаксоните на колите, които се изнизват една по една ... въпреки че сме на главната улица на града. Чувствам се някак си клаустрофобично, въпреки че съм в широкия автобус. От едната страна съм притисната от дълга линия, образувана от натрупалите се тролеи ... движението определено е трудно. "Хей! Какво се е случило? Чух за катастрофата, но не знаех, че става въпрос за градския транспорт. Но къде са успели да се бутнат?!? Ето този ще е!" - казвам си и мислите ми се насочват към превозното средство, което небрежно е паркирано на тротоара, защото никога до сега не бях виждала подобно нещо. Всички хора се обръщат, сочат и разискват ... но не е този, който търсим. Следват други два, толкова близо един до друг, че човек би могъл да си помисли, че са се бутнали леко. "Ха! Какви загубеняци, тогава, това да бутнеш два тролея си е цял подвиг!" Но не са тези, които търсим, защото малкото автобусче продължава напред и мога да видя разстоянието между двете превозни средства.
Но ето! Жълтата лента на мястото на катастрофата вече може да се види. Натрупали са се множество патрулки, затова е трудно да се види какво се е случло всъщност, поне в първия момент. Дебел полицай спокойно размахва палката си и регулира движението, конфигурацията на лентите е сменена! Единствената лента, в която принципно би трябвало да се движим, е заградена, там е мястото на произшествието, и едната от двете, които се използва принципно за ляв завой, сега е пригодена за срещуположното. А хората тъкмо са свършили работа! Коли, коли, коли! Звуците на града прииждат отвсякъде. Бавно продължаваме напред ... патрулките вече не пречат да се види и онова, което се е случило. Катастрофа. Две коли. Движили са се с невероятна скорост ... съдейки по разположението на нещата, особено бързо се е движило онова кретеноидно същество с четвърт мозък, което е влязло в срещуположното движение. Другият и другите са били нищо неподозиращи лудостта на шибаното същество хора. Трудно е да се каже какъв е модела на колата на жертвата/жертвите, тъй като предницата й липсва. Стои потрошена долу, на малки, малки парченца, които не могат да се сглобят ... така както не би могъл да се сглоби живота на хората ако случайно .... някой .... ако линейката ... А чудовищата, освен хищни, безчувствени и егоистични са корави и някак сякащ защиттени от съдбата. Гнусарят от червената кола сигурно е жив, съдейки по нанесените щети на автомобила му. УМРИ ГАДИНО, НЕ ЗАСЛУЖАВАШ ДА ЖИВЕЕШ, НЕ ЗАСЛУЖАВАШ ДА СИ СРЕД НАС, ИЗГНИЙ В ЗАТВОРА, НИЩОЖЕСТВО ТАКОВА И НЕКА МИСЛИТЕ ЗА ПРИЧИНЕНАТА БОЛКА НА ХОРАТА ТЕ ИЗГРИЗАТ ЖИВ ДО КОСТИ КАТО МАЛКИ РИБКИ-ПИРАНИ.
А вие ... вие, да вие мили, онеправдани ... живи ли сте? Или мечтите ви се превърнаха в локви и кал ... като онези на улицата днес? Тълпата остава каменно-студена пред гледката и в автобуса настъпва гробна тишина. А моята ръка по рефлекс се насочва към сърцето, сякаш да го възпре да не се стисне толкова много, че накрая да се превърне в малко топченце.
Когато се прибера, дъждът отново ще шиба лицето ми, вятърът ще развява косите ми, времето ще обвие плавно къщата ми в студената си прегръдка. Бяхме ... бяхме ... участници в подобни такива - и като виновници, и като жертви, но предполагам никога не сме били нито толкова виновници, нито толкова жертви колкото онези, които оставяме зад гърба си, насред пътя. Пренесохме жертва за чудовищната същност на някои, нека поне се надяваме, че ще ги удовлетвори преди да се е превърнала просто в печална статистика.
Животът продължава въпреки всичко, което се случва или се е случило предполагам. Вятърът шиба силно лицето ми, докато вървя през тъмната сивота на студената улица, карайки ме да се превивам и влагам много усилия, за да успея да продължа пътя си напред, но той е възпрепядстван от множество непредвидени обстоятелства. Де да можеше за всички хора те да бъдат вятъра, а не нещо друго.
Бурканите на линейките и полицейските патрулки може да се чуят да отекват в далечината на мокрите улици, но бързо заглъхват и тази сиротна песен подемат клаксоните на колите, които се изнизват една по една ... въпреки че сме на главната улица на града. Чувствам се някак си клаустрофобично, въпреки че съм в широкия автобус. От едната страна съм притисната от дълга линия, образувана от натрупалите се тролеи ... движението определено е трудно. "Хей! Какво се е случило? Чух за катастрофата, но не знаех, че става въпрос за градския транспорт. Но къде са успели да се бутнат?!? Ето този ще е!" - казвам си и мислите ми се насочват към превозното средство, което небрежно е паркирано на тротоара, защото никога до сега не бях виждала подобно нещо. Всички хора се обръщат, сочат и разискват ... но не е този, който търсим. Следват други два, толкова близо един до друг, че човек би могъл да си помисли, че са се бутнали леко. "Ха! Какви загубеняци, тогава, това да бутнеш два тролея си е цял подвиг!" Но не са тези, които търсим, защото малкото автобусче продължава напред и мога да видя разстоянието между двете превозни средства.
Но ето! Жълтата лента на мястото на катастрофата вече може да се види. Натрупали са се множество патрулки, затова е трудно да се види какво се е случло всъщност, поне в първия момент. Дебел полицай спокойно размахва палката си и регулира движението, конфигурацията на лентите е сменена! Единствената лента, в която принципно би трябвало да се движим, е заградена, там е мястото на произшествието, и едната от двете, които се използва принципно за ляв завой, сега е пригодена за срещуположното. А хората тъкмо са свършили работа! Коли, коли, коли! Звуците на града прииждат отвсякъде. Бавно продължаваме напред ... патрулките вече не пречат да се види и онова, което се е случило. Катастрофа. Две коли. Движили са се с невероятна скорост ... съдейки по разположението на нещата, особено бързо се е движило онова кретеноидно същество с четвърт мозък, което е влязло в срещуположното движение. Другият и другите са били нищо неподозиращи лудостта на шибаното същество хора. Трудно е да се каже какъв е модела на колата на жертвата/жертвите, тъй като предницата й липсва. Стои потрошена долу, на малки, малки парченца, които не могат да се сглобят ... така както не би могъл да се сглоби живота на хората ако случайно .... някой .... ако линейката ... А чудовищата, освен хищни, безчувствени и егоистични са корави и някак сякащ защиттени от съдбата. Гнусарят от червената кола сигурно е жив, съдейки по нанесените щети на автомобила му. УМРИ ГАДИНО, НЕ ЗАСЛУЖАВАШ ДА ЖИВЕЕШ, НЕ ЗАСЛУЖАВАШ ДА СИ СРЕД НАС, ИЗГНИЙ В ЗАТВОРА, НИЩОЖЕСТВО ТАКОВА И НЕКА МИСЛИТЕ ЗА ПРИЧИНЕНАТА БОЛКА НА ХОРАТА ТЕ ИЗГРИЗАТ ЖИВ ДО КОСТИ КАТО МАЛКИ РИБКИ-ПИРАНИ.
А вие ... вие, да вие мили, онеправдани ... живи ли сте? Или мечтите ви се превърнаха в локви и кал ... като онези на улицата днес? Тълпата остава каменно-студена пред гледката и в автобуса настъпва гробна тишина. А моята ръка по рефлекс се насочва към сърцето, сякаш да го възпре да не се стисне толкова много, че накрая да се превърне в малко топченце.
Когато се прибера, дъждът отново ще шиба лицето ми, вятърът ще развява косите ми, времето ще обвие плавно къщата ми в студената си прегръдка. Бяхме ... бяхме ... участници в подобни такива - и като виновници, и като жертви, но предполагам никога не сме били нито толкова виновници, нито толкова жертви колкото онези, които оставяме зад гърба си, насред пътя. Пренесохме жертва за чудовищната същност на някои, нека поне се надяваме, че ще ги удовлетвори преди да се е превърнала просто в печална статистика.
Едно желание
Наметка ми е сивия живот/ невъзможното в...
Наметка ми е сивия живот/ невъзможното в...
Наметка ми е сивия живот/ невъзможното в...
Наметка ми е сивия живот/ невъзможното в...
а... и аз станах жертва на това вчера... на връщане от работа... 15 шибани минути докато преминем дължината на пантеонския парк...
цитирай
2.
анонимен -
eeeeeeeeeeeeeeeee i nie bqhme v ...
14.10.2009 10:11
14.10.2009 10:11
eeeeeeeeeeeeeeeee i nie bqhme v tova zadrstvane...nooooooooo minahme po zaobikolen pat i izbqgnahme panteona
цитирай15 шибани минути не са чак толкова много време. Имате ли новини кво всъщност се е случило, кой е жив, кой е умрял? Аз принципно телевизя не гледам, а в нета нещо не го намирам това.
цитирай
4.
анонимен -
mai troleite bqha zadrastili dv...
14.10.2009 20:47
14.10.2009 20:47
mai troleite bqha zadrastili dvijenieto
цитирайНе, пич, тролеите не бяха задръстили движението. В най-дясното платно, където се движат тролеите беше станала катастрофата, така че те нямаше как да заобиколят и трябваше да седят и да чакат катаджиите да разследват подробно катастрофата, да разчистят, че тогава да може да тръгнат.
цитирай
6.
анонимен -
da uto4nq. . . jena sam. . . vazmojno e ...
14.10.2009 22:35
14.10.2009 22:35
da uto4nq...jena sam...vazmojno e i katastrofa da e bilo...nie otbihme o6te po patq za sladkarnica malina... za da izbegnem natovarenoto dvijenie...noooooooooo vse pak blagodarq za informaciqta...
цитирай
